- кълн
- кълн м., -ове, (два) къ̀лна бот. Keim m, -e, Keimling m, -e (и прен.); Житни кълнове Weizenkeime Pl; кълновете на надеждата Die Keime der Hoffnung.
Български-немски речник. 2013.
Български-немски речник. 2013.
кълн — същ. семе, зародиш, ядка, израстък … Български синонимен речник
раст — кълн … Църковнославянски речник
зародиш — същ. кълн, наченка, заченка, семе, ядка, зачатък, корен, филиз същ. начало, повод, причина, основание, мотив, подбуда същ. ядро, център … Български синонимен речник
зачатък — същ. зародиш, кълн, наченка, заченка, семе, ядка, корен, филиз същ. начало, повод, причина, основание, мотив, подбуда … Български синонимен речник
семе — същ. семка, ядка, кокичка, костилка същ. зародиш, зачатък, кълн, наченка … Български синонимен речник
семка — същ. семе, ядка, кокичка, костилка същ. зародиш, зачатък, кълн, наченка … Български синонимен речник
прозябение — израстване; кълн … Църковнославянски речник
проничение — племе; род; стебло; кълн … Църковнославянски речник
розга — младо клонче; кълн; издънка … Църковнославянски речник